автор: polinapet

Октомври е съвсем обикновен
със дъх на стръмно
вплетено в косите.
Октомври закъсня съвсем...
Отдавна трябваше да бъда птица..
А те мечтаят!
Дяволски мечтаят
за шепа жито
овършано с нежност.
Октомври се усмихна скрито
и се сбогува с всички многоточия.
Закрета бавно и прилежно
към своя край
превръщайки се в бели непорочия.
Октомври бе съвсем обикновен...
А се чувствам толкова различна.
А не можах да бъда птица...