автор: zodiazmija

Толкова години минаха, откакто "Обичам те!" останаха само думи. Две самотни думи... в мрака на надеждите!
Сега нито тези, които ни "учат", нито тези, които се "учат" имат съхранена памет за смисъла им. А той е прост. Като природата, като живота, като всичко всекидневно, което ни заобикаля.
Има яснота в "Обичам те!" - Теб, сега, независимо как е преминал животът ти. Сега те харесвам и симпатията в мен, която пораждаш е ключът за всичко, осмислящо двете думи.

          - Обичам те!
          - О, колко съм го чувала!...

          - Обичам те!
          - Та, ти не ме познаваш!...

          - Обичам те!
          - Осигури дом и за детето ми и съм твоя!...

          - Обичам те!
          - Добре! И аз те обичам, а как ще живеем?!...

Този диалог може да продължи до безкрай.
Макар и непредставителна извадка, отговорите й засягат само материалното измерение на нещо духовно.
"Обичам те!" като поведение се случва само след зрялост на чувството "влюбеност", дори и т. нар. "любов от пръв поглед". Пробем е забравата как се постига чувството"влюбеност".
То не се преподава, а е необходимо да изкачиш "стъпалата" на зрелостта.
Ето четири от тях:
Първо: Да припомниш природата си и да приемеш Аз-а за сгрешена форма на Его-то.
Второ: Безусловно приемане на действителността.
Трето: Твоята чиста позитивна безкористна потенциалност.
Четвърто: Твоето поведение твори бъдеще.
Разбира се, че това е мой субективен опит. Така съм сътворяващ, а не зависим от действителността във времето.
Това е само част от Пътя!