автор: yossifova

Есен е.
Разгърдено голо хоро играе вятърът,
шарени листи се ронят в краката му,
облак перчема му скрива в калпака си,
господарската сИтни и подсвирва с уста.

Топло е.
Циганско лято напира в душата му,
в пояса златни монети подрънкват -
отбрулени листи, житата изронени,
а китката зад ухото му са ятата.

Чудя се.
Къде да си дяна сърцето от ситост -
денем ми вятър пълни пазвата с ябълки,
нощем се гушвам в леглото на циганско лято.
С мирис на окосено сено заспива душата.