автор: Victoria

Моля те, Господи,
слез на земята и виж
как лъжата и подлостта
алчно пируват,
а истината и правдата
нямо слугуват,
безсилно навели глави,
и ронят кървави сълзи
с незрящи тъжни очи.
Слез и виж
как в човешките гърди,
вместо сърце,
леден камък тупти,
а човешката бяла вяра
на черна клада гори
и хищната ръка
на завистта и злобата
реже без жал
невинните криле
на мечтите, които умират
още преди да полетят.
Моля те, Господи,
слез на земята и виж
как с клевети и интриги,
лошите побеждават добрите,
и щедро хранят с отровата си
гладния ден на обезлистената
четирилистна детелина.
Слез и виж
как приятел приятела натопява,
как брат брата предава,
как любим любима продава,
как бесят нагло с черни въжета
белите слънца на истината,
за шепа жълти монетки...
Моля те, Господи,
слез и ни спаси!
Ако ли не, признай си:
“Бог не наказва, когото мрази!?!”
Но тогава, ако е така, кажи
струва ли си да сме добри,
щом в живота са щастливи
само тези с подлите души,
а добротата се наказва
с мъртвородени мечти,
защо тогава да сме добри,
струва ли си, кажи...?!?