автор: veniamin

Обгърнати от тишина
и вкаменени
очи, поглъщащи небето.
До огъня,
облизал отвесните скали –
езичници сме.

И не е длъжно да изгрява все от изток.
Повикано зад облаци
                              ще засияе.

Не сме слепци. Блестим подобно злато
и иманярстваме, когато се погледнем.

Но ритуалите
не винаги са еднозначни.
Достатъчно е
през разрушения ни кръг
да мине стадо от кози,
да се нахрани със зелените ни ореоли,
за да прозрем –
те всеки божи ден са в центъра
                                   на слънцето.