автор: anonimapokrifoff

От небето падат круши
и убиха двама души.
Леля патките си гуши,
а на мен ми се припуши.

Тъпо гледа ме луната,
мисли, че е над нещата.
Чувствам болката позната –
пак ме ръчка под ребрата.

За любов сега си бая,
тя ще ме въздигне в рая.
Но дали ще я позная?
Ей затуй ще си ридая!

Май мечтите ми се стапят.
Превалява, листи капят.
А проблемите ми хапят
и направо ще ме скапят.

Имам дупка на чорапа
и обувката ми зяпа.
Дядо вади, вади ряпа,
а пък бабата е сляпа.

Ах, отлита ято птици!
Ний, нали сме си стоици,
траем хитри политици,
сменяли брашно за трици.

Аз обичам зимни шпроти,
нямам никакви компоти.
Някой пак пере кюлоти,
друг разпява се по ноти.

Петльо нагло кукурига,
кръвното ми пак се вдига.
Ти, перната шушумига –
хайде млъквай, вече стига!

А комшията ми кърка –
после ляга и си хърка.
Котката просташки мърка,
мозъкът ми се побърка.

Нощ настава и е тъмна,
някакъв комар ми бръмна.
А навънка май се съмна.
Що не взема да се гръмна?