| И нека тъпчат костите ми - пета част След слабото подобрение състоянието на дон Алонсо започна да се влошава. Треската отново се възвърна с двойна сила. Температурата му се повиши. Губернаторът започна да бълнува. И отново заговори на онзи непознат за отец Бартоломе език. Понякога обаче смесваше езиците. Започваше да говори ясно и отчетливо на испански, а след това и на някои от познатите наречия на индианците. Думите му бяха ту ясни и отчетливи, ту замъглени от трудно артикулиращия му език. Но сред тях се отличаваха две: „Бяла Сила”.
Разказаната история обаче силно бе впечатлила монаха и той силно съжаляваше, че може би дон Алонсо няма да успее да я завърши. Губернаторът обаче опроверга тези му опасения. Една сутрин като че ли треската бе постихнала и той отново дойде в съзнание и каза:
- Добро утро, приятелю! Как си тази сутрин?
- Може би е по-правилно аз да Ви задам този въпрос, екселенц. Вие прекарахте четири кошмарни дни и нощи. Бълнувахте, неспокойно се въртяхте в леглото, изпотявахте се до състояние дрехите Ви да подгизнат. Д-р Ернандес и аз Ви направихме флеботомия и малко се успокоихте. Индианският лечител на кокибакоите Ви даде някакви варени листа и сега може би сте по-добре...
- По-добре, съм, приятелю, но това е временна отстрочка. Усещам края си и това е ужасно. Имах такива големи планове, а ето виж Бог какво предвиждал за мен. Но все пак кажи ми какво говорех през нощта?
- Не знам точно...Вие повече говорехте на Вашия български език, който за мен е непознат, но на моменти минавахте и на испански, както и на езика на кокибакоите. Сред думите Ви обаче успях да различа две – Бланка Фуерца (Бяла Сила), но Вие я произнасяхте Бланка Форт, може би е било от треската.
Дон Алонсо се засмя и иронично поклати глава. Споменито отново нахлуха в главата му.
- Да приятелю! – каза той – Добре познато име Бяла Сила. Така се казваше една красива индианка от кокибакоите. Най-красивата! Най-милата! Човекът е грешник и не може да устои на съблазните и изкушенията. Ако някой ти каже, че е издържал и смело може да се нарече светец....Не му вярвай! Няма такива!
Губернаторът отпи глътка вода и продължи:
- Бяла Сила бе първата жена на тази райска земя, която ми спаси живота и не само това....При първата ни експедиция по Ориноко трябваше да минем през девствена джунгла. А там опасностите дебнат на всяка крачка по две. И една от най-големите опасности бяха влечугите, непознати и отровни. Змии със странна окраска и много силна бързо действаща отрова. Попаднах на една такава малка змия на черно-жълти ивици. Тази индианка ме спаси. За щастие попаднахме на селото им и тя ме наложи с разнообразни билки. Даде ми да пия сокове на различни растения и аз преживях. След това....искаш ли да ти разказвам...
Морският вълк замечтано погледна в небето през отворения прозорец
- Нищо нямаше след това....
- Как така? – учуди се отец Бартоломе.
- Ами така – отвърна дон Алонсо – Тя имаше мъж. Много по-стар от нея и вече значително немощен, но тя се бе заклела пред духовете на дедите си да му бъде вярна. И такава му остана. И ако съпругът и е още жив, тя все още му е вярна. За пръв път в живота си обаче сякаш изпитах истинската любов. А тя е като силното вино. Омайваш се от аромата му. Наистина жалко е ако не си отпиеш, но дори и само да го дишаш пак си доволен.
Монахът слушаше като омагьосан.
- Моля Ви продължете, екселенц! – каза той.
- Обичах я много силно. Научих от нея много неща за джунглата, за живота на индианците, за езика и обичаите им, но нито ваднъж не я докоснах. Дори запазих името и. Както знаеш индианците като ги покръстваме им даваме наши имена. На тази и запазих името – Бланка Фуерца. Тя обаче не можеше да произнася нашите съскащи съгласни и се нарече – Бланка Форт. Така си и остана. Единствена, неповторима и недокосната! Какви ли не изненади ни поднася живота, отче?! Какви ли не?! Неведоми са пътищата Божии.
Дон Алонсо отново погледна през прозореца и този път свъси поглед. Болките сякаш отново се връщаха и отново бяха силни и непоносими. Трудно межеше да се очаква, че ще може да победи коварната болест. Поиска да приеме последно причастие. Отец Бартоломе изпълни молбата му. Губерваторът започна да се гърчи в агония. Верният му приятел вече не очакваше болният да дойде в съзнание, но все пак за един кратък миг и това се случи. Дон Алонсо успя за миг да събере всичките си сили и повика монаха по-близо до леглото си.
- Аз си отивам, приятелю каза той! Искам да ти предам последната си воля. В Санто Доминго построих францискански манастир. Моля те предай на всички. Погребете ме на входа на манастира! Нека всички минават отгоре ми. И нека тъпчат костите ми, защото не изпълних дълга към Родината!
Публикувано от viatarna на 08.10.2010 @ 12:13:01
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"И нека тъпчат костите ми - пета част" | Вход | 9 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от zebaitel на 09.11.2010 @ 09:30:47 (Профил | Изпрати бележка) | Макар и малко късно след като си я публикувал, прочетох с удоволствие последната част от разказа , Капитане! Чудесен, аргументиран завършек на една интересно интерпретирана хипотеза! Моите почитания за начина ти на разказване! |
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Narwal на 09.11.2010 @ 15:08:04 (Профил | Изпрати бележка) | Много ти благодаря! Прекрасна си! желая ти хубава и нежна бургаска вечер, с Варненски аромат:) |
]
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Narwal на 09.11.2010 @ 15:08:48 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Валя! Много си хубава! Желая ти хубава вечер! |
]
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от kasiana на 08.10.2010 @ 13:28:40 (Профил | Изпрати бележка) | Ето къде открих моята Бланка Форт, Капитане!!! Толкова много я търсих, а ти ми я възкреси чрез своята вълнуваща версия!!!
Благодаря:)))
И аплодисменти за великолепния разказ!!!!!!!!!!!
"И нека тъпчат костите ми, защото не изпълних дълга към Родината!"
Свети думи, изречени от свят човек и талантливо вписани чрез твоето неповторимо въображение в образа на Дон Алонсо де Охеда:)))))))
|
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Narwal на 08.10.2010 @ 21:30:20 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Каси! Бъди благословена! Желая ти хубава вечер и приятни събота и неделя! |
]
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 08.10.2010 @ 13:40:38 (Профил | Изпрати бележка) | Чудесен разказ!Само ме натъжава,че в днешно време такива хора няма...
Хубав ден Капитане! |
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Narwal на 08.10.2010 @ 21:31:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Кати! Прекрасна си! Желая ти хубава вечер! |
]
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от ASTERI на 08.10.2010 @ 20:56:11 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави, Жоре!
Интересно и замислящо!!!
Пишеш майсторски!
Поздрави! |
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Narwal на 08.10.2010 @ 21:32:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Звездичке! Винаги се радвам, когато чета коментарите ти! Желая ти хубави събота и неделя! |
]
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от mariniki на 15.10.2010 @ 09:13:06 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | не ми се искаше да свършва така...
но звучат така истински понятията като чест и достойнство...
имало е и такива доблестни мъже, думите ти оставят светлина
и чистота в душата, Жоре...сърдечен поздрав... |
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Narwal на 15.10.2010 @ 12:25:40 (Профил | Изпрати бележка) | Отново искрени благодарности, Маги! Целувки от Варна на красивия Пловдив, но най-много на ТЕБ! |
]
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Hulia на 21.10.2010 @ 17:45:11 (Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/ul_paskaleva/index.html | Индианка от кокибакоите, българи и...францискански манастир дори...
* * *
Неведоми са пътищата Божии, Капитане, защото Те са навсякъде в нас самите и навсякъде около нас, независимо от езика ни, цвета на кожата, обичаите...Точно тези Пътища спасяват, одухотворяват човешкия живот и понякога, когато е най-трудно, се превръщат в Ръце, които ни носят...:)))
* * *
Ще прочета при първа възможност и останалите части на увлекателната проза, която ни поднасяш и които засега пропуснах, уви...
П.П. А Този францискански манастир не може да не ме поведе към далечното минало и Франциск от Асизи...чела съм за него интересни неща:))) |
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Narwal на 21.10.2010 @ 23:19:44 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Hulia! Прекрасна си! Желая ти хубава вечер! |
]
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от florans (florans_x@mail.bg) на 07.11.2010 @ 20:44:16 (Профил | Изпрати бележка) | Увлекателен, мъдър и размислящ читателите автор си, Нарвал!
И хубавото слово е като хубавото вино-четеш и се опиваш!
Вечерен поздрав!
Флоранс |
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Narwal на 08.11.2010 @ 07:15:23 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Фло! Прекрасна си! Желая ти хубава седмица! |
]
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от suleimo (suleimo8@gmail.com) на 06.08.2014 @ 16:54:30 (Профил | Изпрати бележка) | Не си написал КРАЙ! Може пък да ти се прииска да продължиш историята в наши дни примерно.
Не ми се искаше да свършва!
Аплодисменти Narwal
|
Re: И нека тъпчат костите ми - пета част от Narwal на 06.08.2014 @ 17:27:37 (Профил | Изпрати бележка) | Много си хубава! Искрени благодарности! Поздрави и хубава вечер! |
] | |