автор: ZAGORA

Ридае светата троица:
-душата
-сърцето
-очите

Един паяк изпълняващ акробатичен номер
в ъгъла на стаята ми е свидетел.
А аз за всичко и на всички съм сърдита.
Поредната чаша недопита.
Вселената е амеба,
която плува в болката.
Крушенец някакъв( това е Бог!)
към бреговете и се носи.
Стремително и без въпроси.
Искам безпаметно да се напия,
защото паметта е само бреме.
Като халка на устната ми дреме
Превръща ме в опитомена самка,
умът ми вгражда в рамка.
Безцермонно от съдбата съм измамена.
Живея като злъчка пълна с камъни.
Изпразвм ги в бездънността на времето.
Дори и електроните във мен са гневни.
Протоните са отрицателни.
Земята ще разцепя ако ревна-
симптомите са знаменателни.
Сърцето ми е кактус,
а аз дори власинка от бодлите му
не мога да изстръгна.
На заповеди и закони не обръгнах.
Бодряшки чукам чашата в ръба на стола.
“Наздраве,мамо!””Ха наздраве,Койке!”
Паякът в ъгъла спря да се люлее
и се накани някъде да хойка.
Значи оставам без свидетели.
Очите ми като фенери светят
и пръскат като бенгалски пръчици искри.
По дяволите да вървят безумните команди.
Стани!Падни!
Стани!Падни!
Ей,ама винцето започна да сладни.
Допивам чашата и нова си наливам.
Пак ридае светата троица:
-душата
-сърцето
-очите
Не я слушам. Паля цигара и пуша.
Разговарям със виното в чашата.
Кучето в коридора ме чу
и довтаса да ме утеши.
Аз му разказвам какво ми тежи
и го целувам,а стаята се върти.
Май на никой за нищо вече не съм сърдита.
Виното е изпито.