автор: Selianin

На девненските комбайнери

Кладня, ръкойка, сърп и паламарка,
кръстец, диканя, снопи, кон и вол,
напомнят мен и моята другарка
живот отминал, тежък, бос и гол.
…………………..

С реколтата богата днес гордей се
трудолюбив народ, земя, страна!
Българийо, след сушата засмей се!
Красят те радост, порив и блага.

Годината е весела, чудесна.
Щастлива, плодоносна и добра;
за нас особена и интересна –
последна петилетна дъщеря.

Пшеници, ечемици и люцерни
родила е прекрасната земя;
на нея още има хора верни,
израсли в радост, мъка и тъга.

Красят нивята буйни слънчогледи,
отлични са градини и цвекла.
Днес няма хора злобни, кривогледи,
днес всеки има радост и мечта.

Ей царевици със живот налети
от язовир препълнен със вода,
растат високи, стройни и напети –
наш роден сорт, от първите в света!

Тук зреят праскови, домати, круши,
изхранват зърно младите лозя.
Под сянка стадо със овчар се гуши,
теленца скачат в слънчева мера.
…………………

Сега е Юли, месец за почивки,
за хубави, курортни часове;
за плаж, за романтичните усмивки
на наш’те дъщери и синове.



Богат жътварски ден трепти в полята,
безветрие и зной, горещина.
Връхлитат с рев комбайните в житата
и порят царствената тишина.

Летят и трактори, и ремаркета,
хвърчат автомобили цели в прах.
На жътвата редят комюникета
днес не помогнеш ли, изпадаш в грях.
……………………

Участвам в жътва не една година.
Звъни и пари моя телефон.
Повикал съм при себе си мнозина.
Юмрук по масата тук е закон.

И те разбират, че сме закъснели,
един час от комбайн е изтърван.
Към пода гледат почервенели
и мислят за момента пропилян.

Повреден е комбайн съвсем във края
на тежък и усилен, дълъг ден.
Таз нощ не спят другарите, аз зная
и пак съм при тях, до смърт уморен.

Дълбока нощ… Монтьори правят нещо:
със воля, с ум, с глави, с ръце, с очи.
Блести електрожен. И е горещо,
и тихо…Пот се лей. Метал ечи.
………………….
В нощта, когато хората си легнат,
умора в мен тежи и в сънен бяг,
усърден комбайнер се виждам стегнат –
пътека правя сред пшеничен сняг…
………………………
Отива си нощта. Просветва вече.
В полето се долавя сънен глъч.
Бръмчат комбайни – ей ги недалече!
Погалва ги най – ранен слънчев лъч….


1975 / 1988