Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 498
ХуЛитери: 3
Всичко: 501

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Mitko19
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПътуване навътре
раздел: Поезия
автор: meiia

из "Броилки за големи"

"Дай, бабо, огънче! Качи се по-нагоре!"

Не съумях да си отгледам корен
и, ето, днес се влача към небето.
От търсене разбирам - няма "горе".
С ръце издраскали са му лицето.
Поле е от прегръдки с празнотата
и хоризонтът в мен се разпилява
каледоскопно - смях на светлината.
И до частиците му се смалявам.
А всички стъпки сякаш са капани,
живот и смърт ведно предизвестили.
Изкачвам се под екот на тимпани,
останала без истини, а и без сили.
Нагоре! После ще се наслаждавам
на пламъка, за който приковават.
Получа ли го, трябва да го давам-
очите ми във кръговрата да остават.
И чувам "Слез да си го вземеш!" -
достигнала съм търсеното вероятно.
Дори не знам какво е да приемеш
безсилна огъня. А няма път обратно!
Поддавам се, увлича ме играта
и в сумрака й се развидели огнище.
А после пак се притаи в тъмата -
след светлината да не виждам нищо.


Публикувано от alfa_c на 05.10.2010 @ 20:38:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   meiia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 17:04:01 часа

добави твой текст
"Пътуване навътре" | Вход | 8 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пътуване навътре
от k2 на 06.10.2010 @ 11:25:50
(Профил | Изпрати бележка)
"Не съумях да си отгледам корен
и, ето, днес се влача към небето."

С това екзистенциално начало залогът е вдигнат до небесата. Тези, които имат отгледан корен могат ли да се въздигнат до небето?
Сам можеш ли да си отгледаш корени, ако не са ти дадени или са ти ги скъсали?
Благословия ли е, че ги нямаш или проклятие?
Априори ли всеки трябва да съумее да си отгледа корени, които да го държат на земята, че авторовият герой е по-различен, като не е успял?

Нататък е ясно - след екзистенциалните въпроси иде и екзистенциалното лутане. Въпросите от това естество никога нямат за отговор дадености, а само нови въпроси. И така стигаме до последното - СЛЕД светлината да не се вижда нищо... А как да се види БЕЗ светлина, каквото и да било?!
:))


Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 07.10.2010 @ 12:46:54
(Профил | Изпрати бележка)
Залогът не е ли винаги до небесата?! Независимо за какво се отнася.
Корен, отгледан или опазен, употребих в смисъл на умение да заземиш стремежите си към нереалното, невидимото. Не го ли сторим, голямо лутане ни чака и несигурност, и какво ли още не.
Важни въпроси поставяш. Едва ли мога да отговоря ясно. Ако знаех основните житейски отговори, изобщо нямаше да пиша:).
Мисля си, не са задължителни корените, но са полезни, а понякога и необходими. Е, най-добре е да не си задаваме въпроси, защото просто Знаем, но още ми е далечно такова съвършенство:). А и не знам дали го искам.
Авторовият герой не е по-различен, просто е залутан в някаква отсечка от Пътя. Както и всеки друг е на своята си права.
И тъмнината има своето значение в осънаването на светлината. Многото светло, за което не си подготвен, може да ослепи или дезориентира и все едно си пак с в собствената си тъмница.
С други думи, Светлината си е незименна, но ние сме слаби и променливи в осъанването и. Дори и истински Осъанатите не знаят какво следващо изпитание ги чака, така че...:))

]


Re: Пътуване навътре
от zebaitel на 06.10.2010 @ 11:07:33
(Профил | Изпрати бележка)
Стихът е чудесен и много размислящ! Абсолютно съм съгласна с chocolate - най -хубаво е да го раздаваш, докато го търсиш! Поздрави, meiia!


Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 07.10.2010 @ 12:24:56
(Профил | Изпрати бележка)
И без това нищо не можем да задържим за себе си. Щем - не щем, раздаваме (се) го, та не се тревожа.
Размислям? Може би излишно, но такава съм.. Други пък го живеят това същото, което аз само мисля:)
Поздрав!

]


Re: Пътуване навътре
от zebaitel на 08.10.2010 @ 15:05:39
(Профил | Изпрати бележка)
По повод на думите ти, че другите го живеят това, което ние само мислим-имам един стих на страницата си, който се казва "Питане". Не съм сигурна дали точно съм изразила това, което мисля по въпроса, но ако искаш, прочети го да видиш! Поздрави!

]


Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 26.10.2010 @ 12:04:25
(Профил | Изпрати бележка)
Много хубаво си го казала в твоето "Питане"!
То си е и отговор едновременно.
------------------------------------------------------
или вътрешна сила –
не могат?

Тези вторите,
те наблюдават
живота на първите –
мислят ги, възхищават им се
и понякога ги описват.

------------------------------------------------------
Много важно нещо е това, което си отбелязала, а вероятно и живяла! Вътрешна сила си иска понякога, за да не правиш нещо, а не да го направиш или поне не само за това. Зависи от много неща, казано общо от съдбата ни и от природата, с която Бог ни е надарил. По-добре да бъдем себе си, отколкото да се правим на такива, каквито не сме или не ни иде отвътре. Той знае какво ни е мястото и защо. Ние само усещаме или се опитваме да усетм, според което и живеем.
Живот и описание на живота. Философска дилема някаква вечна, но и двете неща са си едно. Просто във всеки един преливат различно и рядко са в равновеслие. Важното е да запазват общата хармония в индивидуалността ни и в цялото над нас.

]


Re: Пътуване навътре
от zebaitel на 26.10.2010 @ 23:10:13
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, че се върна да прочетеш, Мейа! И се радвам, че ти се е сторило интересно! Поздрави!

]


Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 27.10.2010 @ 17:45:54
(Профил | Изпрати бележка)
Разбира се, че ще се върна! Просто чаках подходящ момент, по-точно настроение. Много точно и интересно прозряно, да! Радвам се, че споделяме едно и също усещане!

]


Re: Пътуване навътре
от Casper на 05.10.2010 @ 21:14:25
(Профил | Изпрати бележка)

Много е истинско, ... тъжно, но ...
Не си уморена, огънят привлича, а животът е топлината :-)))


Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 05.10.2010 @ 22:05:07
(Профил | Изпрати бележка)
Дано не съм уморена...
Благодаря ти!:)

]


Re: Пътуване навътре
от GINKO_PRIM на 05.10.2010 @ 21:22:34
(Профил | Изпрати бележка)
"Поле е от прегръдки с празнотата..."
Много са тия полета, meiia. Твърде много са...
Благодаря!


Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 05.10.2010 @ 22:07:45
(Профил | Изпрати бележка)
И аз така мисля!
Развъдник на полета е душата, така се оказа...
Да си благодарим, че съхраняваме своята си истина! Ако търсим угода всекиму, отиде тя неистиннаа..

]


Re: Пътуване навътре
от mariq-desislava на 05.10.2010 @ 21:52:59
(Профил | Изпрати бележка)
А светлината е мрак, осветен от вътрешното зрение...


Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 05.10.2010 @ 22:08:48
(Профил | Изпрати бележка)
Много точно казано!
Вътрешнозреещи сме всички.
Пък каквото видим - видим. Все е от полза!

]


Re: Пътуване навътре
от rajsun на 05.10.2010 @ 23:34:09
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги, когато те чета - все едно, че пътувам с колата през Тракия.
Облаци, слънце, хора, нивя... И аз - покрай тях, покрай тях, покрай тях - уж ги разбирам, а то е - отгоре-отгоре...
Има нещо дълбоко, което не мога да стигна.

Бъди!



Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 07.10.2010 @ 12:21:59
(Профил | Изпрати бележка)
Обичам Равнината! Някои се чудят, защото в нея било все едно и също, накъдето и да погледнеш, но на мен ми харесва липсата на клаустрофобични прегради, както и хоризонтът, гол и открит, като чело. Сякаш няма какво да търсим и видим, а точно тогава се открива душата на равнината в непространствени измерения. И всичко затрептява в невидима светлина.
Друг е въпросът дали в равнината е "пълно и равно":).

Благодаря ти за думите!

]


Re: Пътуване навътре
от chocolate на 06.10.2010 @ 05:05:26
(Профил | Изпрати бележка)
... Получа ли го, трябва да го давам...
>>>

Добре, добре! Бая нагоре си се изкачила!

Тайната е, че докато се изкачваш - също даваш. А най-накрая разбираш, че огънчето през цялото време си е било в теб, и че капанът работи безотказно...
Хубаво е, когато има ти на кого да дадеш. Но пък трябва да станеш баба... Пак капан...


Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 07.10.2010 @ 12:09:48
(Профил | Изпрати бележка)
Огънят си е в мен и капанът работи безотказно...
-----------------------------------------------------------
Никакво високо изкачване не е възможно тогава. Залъгваме се само... А и каква перспектива е това да станеш баба, за да владееш нещата поне малко:)). Като се замисля, по-добре млад, зелен, здрав, красив и глупав:)). А огънят той сам си намира пътя.

]


Re: Пътуване навътре
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 07.10.2010 @ 10:12:03
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрав за Прометей!
Чудесен стих!
Хубав ден Мея:)


Re: Пътуване навътре
от Meiia (meiia@abv.bg) на 07.10.2010 @ 12:00:18
(Профил | Изпрати бележка)
Прометей в нас...
неизбежно е някак
Хубав ден ина теб!:)

]