В покой и мир
Душата ти лети,
безмълвието шари
по стените,
а в утрините
тихите следи
потапят се
в мъглите.
Над тях
във светлина обляни,
се спускат
слънчеви лъчи,
сърцата те лекуват,
тежки рани -
съдбоносните стрели.
Земя - Небе,
Небе - земя,
нетленно в
тленното
ще пребивава.
Една Душа,
една съдба
огнен път
предначертава.
Лети, лети
във мир нетленен,
във радост светла
ти лети!
Светът изящен
и нетленен
свети
във очите ти.