Мокро е, едва пристъпя
с тежки стъпки есента,
със оформена фризура,
с пъстри къдри от листа,
с грозде лепнещо от сладост,
с дюли жълти, кехлибар,
мушмули и круши сочни:
Ех, богатство, чуден дар!
Ето, виж, ей там нататък,
бяха багри, красота,
но сега е вече шума
зле попари я слана.
И е тихо,няма песни
и с превзета суета,
щъркелът отлитна бързо,
там, към топлите места.
Врабчо зъзне до комина,
врана граче:Тишина!
Гълъб гукайки настръхва:
Бре, че студ и самота!
А във клони оголели
ватър свирка си с уста
и подрежда ведри ноти:
Ще дочакам пролетта!