автор: atima_viva

Жегата е суха като клетва,
след която сянката си влача
Бедно е. А уж е жетва.
Тясна е душата на косача.

Избуях. Пожар не се прегръща.
Грозно се гневя. И не прощавам.
Бях там. Вече ми се връща.
Любовта е подиум и слава.

Тъмното расте за да ме пие.
Блъскам.По ръцете ме познаваш.
Дишам те. Дотук си само име.
Бързай ако можеш да изгряваш.