автор: kalin8

Разказ на Никола.

В просъница чух как удари дванадесет часа. Дълго преди това се мъчех да затворя очи и да заспя, но уви-безуспешно. Биенето на часовника ме накара съвсем да се разсъня и тогава…Тогава се появи нещото,което сега определям като
цветна картина от лунни лъчи, появила се на отсрещната стена. Нещо, граничещо с невероятното. Движещо се платно с образи…Нереално! Май сънувам разказите на Мария?! С отворени очи сънувам! Опитвам се да стана, но не мога.Оставам прикован на леглото, като ням свидетел на всичко,което става в този момент.
Ето-появи се град. Град издялан в скалите насред пустинята.Чувствах, че искам по-скоро да премина през главната му порта, изнурен от зноя насред пясъците. Над портата- знаци. Същите или почти същите като тези които ми преведоха днес ( по-точно вчера) от надписа на часовника ми, който сега бие в коридора на скромното ми жилище…Нищо чудно , ако той предизвиква тези образи, халюцинации или както там се наричат тези неща…
Знам, че тук, в този древен полис ще намеря нещо, което е свързано с Демиен и моята любов към нея. Нямам обяснение за всичко това. Никакво! Просто чувствам, че трябва да вървя, да гледам и слушам внимателно.
И така…Търся нещо. Сигурно то е това,което може да помогне на една балерина в инвалидна количка да стане на крака и да танцува отново на сцената.Не знам какво е то, нито как изглежда, но следвам интуицията си. Зад тези стени има знания, които някой иска да ми покаже…Необяснимото ме води.Както във всички сънища.Ако това е сън,разбира се….
Влизам в една зала. Пред мен са хора, които приемам за древни учени – занимават се с неща, присъщи на доктори,знахари… А навсякъде свитъци, изписани с непознати знаци.
Ето, приближава един от мъжете и ми подава един такъв свитък.Добронамереност и разбиране- това виждам в очите, светнали насреща ми.Старая се да ги запомня, но образът се губи… Ръката ми усеща съвсем ясно леко грапавото докосване на пергамента.
И в същия момент всичко изчезна!
Остана ми мисълта, че трябва да прочета нещо.Нещо особено важно за Демиен.



Б.Калинов
03.10.2010г.
Пловдив