автор: Blaze

За сетен път се раждам и умирам.
абсурдно е, че търся любовта.

Една жена в сърцето си избира
дали ще ме допусне и кога.
не сбърках ли, когато ти разказах?
ах, искреност, защо ме победи?

Любов, преплетена с омраза.
убождаш като роза със бодли.
нима със теб един за друг не сме?
и никога не сме били избрани?
човек обича с цялото сърце,
когато нищо друго не остане
          да изгражда.
а след това с мечтите на дете
          за сетен път умира и се ражда.

Blaze