автор: zinka

На пролетта във белите постели,
като внезапен прериен порой,
като табун мустанги звездочели
отново ще влетим, животе мой!

Ще пометем, ще стъпчем, ще разровим
под бялото – червената земя –
да имат шанса семената нови
да разцъфтят в по-бяла белота.

И ароматът плиснал до небето
да гръмне като рев на океан,
та цял да се събори и разцепи
животът ми до тука преживян.

Да изтекат реки от черна мъка
под белите лехи на пролетта
и да останат само два-три стръка -
изсъхнали на празен гроб цветя.