автор: bilqna_popova

Отвъд Реката, ако мина
не знам дали ще се завърна.

Понеже исках нежни думи.
И две ръце да ме прегърнат.
Какво, че си оставям шапката-
да мине да я клъвне птиче.
Или на изгрев да я сложи
върху главата си момиче.


Отвъд Реката, ако мина
ще свети слънце изкушено.
И щом водата ме покани
ще влезна- вече е решено.
Какво, че си оставям пътища.
И върху тях- въздишки всякакви.
Дори не знам добра ли бях.
И бях ли някому приятелка.


Отвъд Реката, ако мина
ще има после и за други.
Тревите в гръб ще ми помахат.
И макове ще никнат луди.
Земята ще роди покоя,
че аз самата го откривам.
Тя знае- като нейно чедо
така при себе си отивам.