автор: wingstofly

Ти не прекърши крилете й, не -
това е твърде изтъркана метафора,
а и тя нямаше криле,
затова летеше с душата си -
нея прекърши,
направи го, както се чупят кокали -
хряс
и вече нищо не е същото,
двете парчета от душата й
никога няма да зараснат правилно,
ще е невъзможно небето й,
птиците на страха
завинаги ще кръжат
в клетката на зениците й,
навътре, в най-тихото й
ще бие ударът ти
с ритъма на сърцето й,
а слабата ми ръка,
която не успя да те спре
сега стене:
ти не прекърши крилете й, не...