автор: Hunterszone

В гилдията на писателите
допускат само ,,стилния’’.
Силния го погребват там,
на битака,
във дома на ,,предателите’’.

По този начин ,,деятелите’’
за нова българска литература
създават илюзии за пристъп на муза,
родена в разцъфващия лотос на Буда.

Заблуда.

За свръхчовека,
заченат ин витро на запад
през ,,двадцать и первого века’’.

Утеха.

За работника,
трудещ се в няколко цеха.
Останал без дрехи.

На сметка.

За лачените обувки с тежки подметки.
За марковите костюми
от ферми за копринени буби.

Все нови партийни рулетки.

Лавици с недокоснати книги.
Вериги, изтъкани от мисловни въжета.
Душевно индиго.

Пресушени морета.
И стърнища – не ниви.

Празни стативи в полето.
А с четката Бог пак рисува сакрални мотиви.
Някак превзето.

ДОЛУ ЛИТЕРАТУРНАТА КРИТИКА!
ДА ЖИВЕЯТ ТЕЗИ ДВА МИГА НА ИСТИНА!