Презирам се,
заради слабостта,
заради робството
на силни чувства.
Затуй, че победи ме
любовта,
и в себе си накрая
я допуснах.
Във тъмното
се свличам на колене,
и моля се през сълзи
на Смъртта,
душата ми в Отвъдното
да вземе,
с покой да ме обвие
Вечността.
Не искам непрестанно
да се нося
във безтегловност
между Ад и Рай.
За капка топлина
в нощта да прося
не искам. Искам край!