автор: shtura_maimunka

Аз съм твоята
усмихната есен,
понякога нежна,
понякога пламенна.
обичаш ме в стих,
обичаш ме в песен,
листопадно отронена,
напъстрено шарена.
Ти си моето
несбъднато лято,
по детски наивно,
в синьо окъпано,
пазя те в мен,
стръкче нежност посято,
ревниво покрито,
тайнствено скътано.
Ние сме влюбени
стари сезони,
в жега горим -
листопадно танцуваме,
в стихове любим,
в стихове бродим,
в цикличност такава,
любовта си сънуваме.