автор: vicont

Спомням си често за моето село,
сгушено тихо до речното ждрело.
Вдишам дълбоко дъха на сеното
прясно скосено- и влизам в селото.

Спомням си пътя край стария плет,
от трънките диви отдавна превзет.
Огромната дъбова порта с резе...
и каменни стълби към хладно мазе.

Величествен орех и старата круша -
там баба ми пее, а дядо я слуша.
Посръбва си винце от жълта чутурка
и агънце вакло във скута дундурка

Мирише на тор и на гнили листа
и плаче край вира самотна върба.
Реката потоци пенливи изтръска,
прецапва я гордо наперена гъска.

Оборът, овцете, петел на стобора,
облечени в черно прегърбени хора.
Каручката пъстра и припкащо яре,
проклетото старо, но вярно магаре.

Усещам покоя, събуждам се рано,
тук моето време е... лозе обрано.
Юргана от вълна затопля нозете,
но имам задача - пастир на овцете!

Спомням си често за моето село,
пустее отдавна скалистото ждрело.
Дънер на круша отрязан - немее
и няма петел на стобора... да пее.