автор: nikoi

Готов съм да преглътна, че до мен не спа.
Направих й легло, в което да получи вести,
че ще зачене от ония вехти небеса,
които обещават все. Ще го преглътна лесно.

По ирисите й познах, че ще зачене Бог.
Не ми е казал ангел. В ангели не вярвам:
прекланям се пред жилите могъщи на дървото,
с чието тяло непорочната й плът изхранвам.

Ще го преглътна лесно като хляб. И като вино.
И ще поискам от дървото прошка, за това, че
аз не посмях по някакви неведоми причини
до себе си да я притисна щом заплаче.

Готов съм да преглътна, че не ми роди деца.
Ще го преглътна лесно и костилково. Маслинено.
Ще й направя люлка и ще стигна небесата
по пътя й замръкнал и забравил своето име.