Слиза от високо
нарамил наръч студ.
Очите ми го помнят-
ей го, пак е тук!
Нивите са голи
намята им слана.
Птиците са ноти
изписани с тъга.
Лозниците огъва,
къса всеки плод.
Във виното му кипва
летният живот.
На дюлите слънцата
пълни с аромат.
Мержелеят се в мъглата-
един съдбовен знак.
По обед се разлиства,
цъфти със топлина.
Мечтите хвърчила са-
капещи листа.
Забравям за реката
на миналите дни.
Днес ми се живее
с всички красоти.
-------------------------
* Честита Есен!