автор: Vampire_Blood_Kiss

Толкова самотна се чувствам,
че чувам как тишината се раздира по шевовете на стаята.

Възглавница изгубила аромата ти.
Блуза твоя захвърлена страни.
Кристална топка със снимка наша.
Напомня колко щастливи сме били.

Отварям шкафа,а отвътре като хлебарки изпълзяват спомени.
Преследвам ги да ги събера в шепи.
Но те се разпиляват в безвремието.
В гардероба ти, празните рафтове скърцат обвинително.
В банята лявата четка за зъби стои, като спомен за отминали дни.
Крема за бръснене както ти го остави,килнат в страни.

Разделени, а ти сега си навън с приятели – щастлив.
Толкова недостойна ли бях за любовта ти,
че никога не бях поне малко по важна от тях.
Искаше свобода която на мен ми отне.
Искаше птичка в клетка да съм
и да ми се радваш,
когато нямаш какво друго да правиш.

Дарих ти тялото си, чувствата си, сърцето.
Уморена изсмукана от теб аз се отказах да се боря,
А ти си отиде без воля да се бориш за тази любов.
И сега държиш се гадно и студено сякаш между нас нищо не е било.
Горд и безразличен пълниш чашата ми с отрова всеки ден.