автор: GoranMalevski

/ по Юличь /

Есента... На четирсет, нахъсано
или на петдесет е настъпила?!?
Дните си, като листи, откъсвам,
а душата е като роза разпъпила...

Есента - просто е навик
с дъжда да мерим годините.
Кибрита си нейде оставих,
а май че съм нещо настинал...

Есента е скрежът в косата...
Есента е паячето по скулите...
Есента е моята черна земя...
Есента е орехи, брулени...

А в душата още е лято,
още е жарко, още е душно...
Наистина, вече без Святото
и почти равнодушно...