автор: Paloma

Ще сричам дълго редовете
на птиците, към юг поели,
ден - рядък изумруд - ще свети
като дума в стих на Сеферис.

И ще поема по- нататък -
по дирята на суховея,
замръзнал гларус ще оплаквам
или... на цветето ще пея.

Защото мразя мъст да сея,
аз зная милост да отглеждам
и към неверен, и към верен
единствено с любов поглеждам.