ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 702
ХуЛитери: 0
Всичко: 702
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Когато бях малка, ме беше страх, че никога няма да поумнея.
Всъщност, още ме е страх. Когато пораснах, много ме беше страх да се омъжа. Но като се омъжих, ми мина.
Много ме беше страх и да родя дете. Но не от раждането, а от дълготрайната отговорност.
Сега се чудя дали ме е страх от нещо, като че ли нямам страх от нищо.
А, не, страх ме е, че и синът ми няма страх от нищо.
И още се сетих. Страх ме е да не срещна пак гаджето си от ученически години. Ама и него го е страх. Срещнахме се случайно и наистина си беше страшно, защото се оказа, че още сме влюбени. Няма да влизам в подробности.
Страх ме е, че си губя времето, докато ям.
Страх ме е, че си губя времето, докато спя. Иначе, когато съм в клозета, си чета, не си губя времето.
А, страх ме е и мъжът ми да не срещне гаджето си от ученически години.
Страх ме е, че ако аз умра преди мъжа си, той пак ще забрави да плати каското за колата и пак ще я откраднат. И че никога няма да се сеща да плати тока и телефона и ще му ги спират постоянно. Ще пие кафе на корем, даже и ако е вдигнал кръвното. Никога няма да успее да купи това, за което е тръгнал, а ще купува каквото му пробутват продавачките. Че ще си купи прахосмукачка “Рейнбоу” или “Кърби”. Винаги ще ходи с десен крачол, захапан от чорапа. И че... я това по-добре да не го казвам.
Абе, страх ме е, че май съм се омъжила за глупак.
Страх ме е, че глупакът ще вземе да стане професор.
Страх ме е, че стана.
Страх ме е, че като стана професор, всичките му глупости ще се смятат за умности, включително и крачолът в чорапа, а аз още не съм измислила като какъв да е дълбокият му замисъл.
Страх ме е, че синът ми ще заприлича на баща си, защото едва ли ще си намери жена като мен да го търпи.
Всъщност, страх ме е, че мъжът ми може умре преди мен и няма да има с кого да се карам. А и кой ще ми прави кафето сутрин?
Страх ме е, че няма да знам кога точно умирам, та да събера потомството и да кажа мъдрите си завети, които да се помнят поколения наред.
Уф, страх ме е и че ако знам че умирам, ще се смея и всички ще решат, че съм откачила. Това ще ме ядоса толкова много, че ще се заинатя и няма да умра, докато не ги убедя, че не съм. От болки не ме е страх, защото има обезболяващи.
Страх ме е някой да не плаче, че съм умряла, затова възнамерявам да стана много гадна, като остарея – та да се радват, че са се отървали от мен.
Страх ме е да не съм вече толкова оглупяла когато умирам, че дори и да събера потомството, да не успея да кажа нищо мъдро.
Но като си помисля сериозно, най-много ме е страх да не умра, без да съм си изпрала бельото. Да оставя куп непрани гащи след себе си ми се вижда ужасно неизискано.
Публикувано от viatarna на 20.09.2010 @ 23:14:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 110107 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Моите страхове" | Вход | 9 коментара (21 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Моите страхове от Markoni55 на 06.02.2020 @ 21:18:26 (Профил | Изпрати бележка) | Помислих си, че става за "Очи към себе Си", ако ти се занимава, разбира се. Най-хубавото е, че така ще се прочете от повече хора, а определено текстът си заслужава. Признавам, че и аз ще се зарадвам.
Всички носим някакви страхове, но там, в края, всички искаме да сме красиви, запомнящи се, почти героични..
Между другото това с бельото, съм го запомнила от свекърва ми, светла да е паметта й. Преди да излезе от къщи, тя винаги си сменяше бельото и извинително казваше "Всичко може да се случи на човек, я да го блъсне кола, я да получи криза..." Никога не съм си и помисляла, че може и да има среща с някого. Не, че беше грозна - напротив, тогава е била към 45 години, в разцвета си. Но вероятно аз съм си мислила, че е вече възрастна и е нелепо да има флирт. Пък и тя не беше кокетка...Виж къде ме запрати... |
Re: Моите страхове от traveller на 06.02.2020 @ 22:42:43 (Профил | Изпрати бележка) http://karandash.blog.bg/ | Погледнах, че си писала в темата, значи си разбрала. Отговарям тук на личната, защото са ми спрени личните - да, успяхме да се видим, дори цяла година ходихме на театър, опера, балет заедно. По някакво Божие предопределение, без да съм я виждал никога и без да имам представа къде живее, се оказа, че съм си наел жилище на 5 минути път пеша от нея. Така че и кафенце пиехме заедно понякога, и на пица сядахме из кварталните заведения. Та така. Лека й пръст, пък да ни чака на оня свят - със сигурност ще й отидем на гости един ден. Поздрави! |
]
Re: Моите страхове от regina (radost.daskal@gmail.com) на 21.09.2010 @ 14:16:54 (Профил | Изпрати бележка) | а, всъщност, трябва да те е страх, че ще те тресне някой мозъчен инсулт и ще си отидеш като идиот от този свят...
|
Re: Моите страхове от krasavitsa на 21.09.2010 @ 15:47:23 (Профил | Изпрати бележка) | Както знаеш, реджи, този ми текст е стар. Но в светлината на последните дивелопмънти се оказа много актуален, та рекох да го пусна. Знам си аз, че и за непрани гащи да напиша, пак си оставам zoon politikon. :))))))))))))))))))
Оказа се, че последствията от едни непрани гащи за българския политически живот са непредвидими. Справка – участието на Осман Октай в последното предаване “Горещо” на Венета Райкова.
Затова ще отправя патриотичен призив:
Дами, перете си гащите редовно!
|
]
Re: Моите страхове от krasavitsa на 22.09.2010 @ 01:03:07 (Профил | Изпрати бележка) | Досега се чудих как да си го кажа, пък накрая реших - право през просото.
Няма опасност да забравя да полея цветя, защото нямам нито едно. Семейна женска традиция, а традициите трябва да се спазват. :)))
Баба ми гледа един фикус, който се оказа първия бонзай в България - за 25 години не успя да стигне и един метър. Накрая го подарихме, та живнахме и ние, и той. :)))))) |
]
Re: Моите страхове от sineva на 22.09.2010 @ 11:31:00 (Профил | Изпрати бележка) | Разбрах, страховете ти, Красавице!
И краят ми хареса най - много.
Много често съм си мислила, ако умра неочаквано, например ме блъсне превозно средствои аз съм с неподходяща бельо?!
За това най ме е страх!
А на смъртта гледам философски за мен.
Но за близките- НЕ!
Здравей!:) |
Re: Моите страхове от krasavitsa на 22.09.2010 @ 13:17:29 (Профил | Изпрати бележка) | Абе това според мен е хумор, на никого ли не му е смешно?
Бах мааму...
Здравей, де. :)))) |
]
]
]
Re: Моите страхове от angar на 24.09.2010 @ 09:19:41 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Красавице, напразно се страхуваш:
нас гащите не ни интересуват
и рядко се заглеждаме във тях -
по интересно е, което е под тях!
От този ваши женски страх разбрах
защо Винета ходи все без гащи -
за да не може някой да й се надсмее!
Защо и ти не ходиш като нея? |
Re: Моите страхове от krasavitsa на 28.09.2010 @ 00:11:44 (Профил | Изпрати бележка) | Тази есен не е като другите –
фърля къчове, хапе и рита,
да се чудиш отде е доставила
тези твърди и остри копита.
Много слънцето взе да прежуря,
ожадняха поетични бостани,
любениците се изпонапукаха -
май ще останат небрани.
:)))) |
]
Re: Моите страхове от k2 на 06.10.2010 @ 12:45:52 (Профил | Изпрати бележка) | Един ден като малък гледах филм и видях труп в морга. След някаква катастрофа щяха да правят аутопсия и махаха дрехите на загиналия. От този миг, за радост и учудване на майка ми, започнах да си сменям по 3 пъти чорапите и по 2 пъти гащите дневно. И до днес не съм и казал защо, а тя не "ходи" из нета:)
Чак сега си дадох сметка, че това си е истински страх!
:))) |
]
Re: Моите страхове от azzurro на 22.11.2010 @ 12:56:42 (Профил | Изпрати бележка) | Здравей Красавице , разсмя ме доста!!! Страховете ни стискат за щяло и нещяло за гърлото , но ако успеем да ги кажем или изядем, тогава можем да се посмеем истински:))))) |
Re: Моите страхове от krasavitsa на 22.11.2010 @ 21:30:22 (Профил | Изпрати бележка) | Зарадва ме, че съм те разсмяла. Вече бях започнала да се съмнявам, че имам прекалено изкилиферчено чувство за хумор. :)))))))) |
] | |