автор: swetulka

Исках да започна на чисто.
Ала вятърът ме беше изпреварил.Под напористите му,необуздани ласки пясъкът беше рошав и осеян хаотично с тайни знаци,по които тръгнах...докато не усетих, че вървя към теб.Не бях те преболедувала.Бях привикнала.Към състоянието,което ти внушават лястовичите гнезда през септември.
Спомените са равносметка.Носталгията е бъдеще,което не се случва.Мислите ми по теб не са спомени,нито носталгия.Те са Присъствие.Всеобхватно и неоспоримо.
Вятърът пришпорваше безмилостно вълните,които се зъбеха и пенеха разбунени,докато не достигнеха пустия бряг,който не им отвръщаше.Той също беше присъствие.Непреодолимо.Но се ронеше и свличаше в ситни късове,които падаха като ненужно разкаяние в бялата ярост на неприютените вълни.
Това са измишльотини.Истината е мигновена и пронизваща,като несподелена страст.След това отминава...И остават само безредните стъпки по пясъка.Които не водят наникъде,но може би са тайни знаци.Към някого?
***
Тънка струйка се стече по потното чело на бутилката и нарисува змия,тръгнала към дъното й.После весело се шмугна под него.Бутилката-пълната бутилка обещаваше взаимност.Но стоеше неразпечатана,чакаща Неговото решение.
***
Тишината стържеше като цикада,която примамва пътника в прашното горещо поле-защо?Не знам.Но създаваше атмосфера на нещо съдбовно,нещо което трябва да се случи точно и само сега и нищо друго не е от значение. Само че нищо не се случваше.Често желанията се вземат за действителност-те я засмукват и преиначават...Той не си ти. И дори аз не съм "тази"Струва ли си да бъдем щастливи наужким,или откровеното нещастие е за предпочитане?
***
Сенките на облаците се утаяваха по завоите на реката в гълъбово сияние,което припламваше под милувката на залязващото слънце.Тук имаха значение единствено препирните на птиците,които отстояваха цвърчейки някакви свои птичи работи.Те нямаха никаква връзка с цивилизацията,която бучеше далеч по магистралата...нито с мен самата.Но бяха по-истински и по-важни от цивилизацията и мен...
***
Протягам ръка и отварям бутилката-по дяволите неговото решение и твоето -също!Бирата ще се стопли.