Посветено на една Русалка!
* * *
Едно сърце лежеше вкаменено
на дъното на морска падина,
лежеше там само, забравено,
без слънчев лъч, без дъх, без топлина.
И само водораслите – украса
запазваха искрящата мечта;
лежеше там, свило се в гримаса -
очакваше часът на любовта.
Дочака то... топлина на две ръце
нежно го разбудила за полет,
усмивката на ангелско лице
претворила зимата във пролет.
Русалка малка за живот го върна,
от него бяла светлина блести,
с любов и нежност то отвърна -
по-прелестна от сън и от мечти!