Когато пулсът глъхне,
намалява,
готов е, всеки миг да спре.
Когато много не остава
и идва време да се мре.
Недей тъгува, забрави сълзите!
Посрещай идващото, като мъж!
То идва, никого не пита,
човек се ражда, мре, веднъж.
Което е родено на земята
обречено е да умре.
Нареченото от съдбата
не може никой да го спре.
Някой ден,
дали...и кой ли,
ще си спомни,
за мен, за вас?
Ще оставим ли
и ние спомен,
и някаква следа
след нас?!