Майкъл се събуди и се протегна. Още беше тъмно. Някакви кучета лаеха навън, но скоро утихнаха. Една, две птици се обадиха тихичко и той разбра, че утрото е близо.
Обърна се и сънено погали жена си. Тялото й беше приятно топло и ухаещо. Обичаше да заспива, прегърнал я през кръста. Ръката му леко се спускаше по гърба й, докато той изведнъж, в просъница, не осъзна, че нещо не беше на ред.
Нещо различно имаше в тялото на жена му. Той познаваше всяка част от нея. От краката до главата. Ръцете й, гърдите й, тялото й. Което сега беше някак... той не знаеше какво да си мисли. Някак издължено. И тънко. Много тънко. Странно тънко. Сякаш някой по свръхестествен начин беше разтегнал жена му и сега до него имаше ъ-ъ-ъ...
Майкъл се страхуваше да си го помисли дори. Някакъв хобот на нещо, което миришеше на съпругата му. Той се страхуваше да направи каквото и да е движение. Да не говорим за светване на лампата. Изпадна в ужас от факта, че под това... нещо имаше друго, абсолютно същото. Бяха две дълги неща, две гротески, два дълги израстъка на...
Не знаеше какво да мисли. Вцепени се и обмисли вариантите за действие. Ако жена му се беше превърнала в чудовище с израстъци, как би могло да се случи?! Не знаеше. Нямаше обяснение. Не беше пил снощи. Само две малки водки. А и беше вечерял добре. Ощипа се. Ощипа се още веднъж, толкова силно по бузата, че на сутринта със сигурност щеше да има синина! Майната й на синината!
Той бавно и внимателно отново опипа двата... не знаеше как да ги нарече. Израстъци или може би пипала. Да, пипала бе най-точната дума! Вместо жена, до него в момента лежаха две пипала на същество, явно с извънземен произход. Нямаше как да е следствие от употреба на генно модифицирани храни, за които телевизиите вдигаха шум напоследък, защото, ако жена му Тереза беше се превърнала в чудовище, то и той би трябвало да има подобен вид!
Майкъл трескаво опипа тялото си, но всичко си беше на ред. Гърдите, стомаха, коремът. Топките и пениса му също си бяха на мястото! Пак прокара ръце по двете пипала. Топли и ухаещи на Тереза. Какво става, по дяволите?!
Ужасът бавно пълзеше в тялото му. Майкъл дори не смееше да отвори очи. Всъщност, отвори ги, но мракът така го блъсна в леглото, че мигом ги затвори отново. Стискаше ги до болка, не искаше да види какво може да е това до него. Чувстваше, че се парализира. Сам, в легло с извънземен организъм или някакво чудо с две пипала, което до снощи е било жена му. Неговата собствена жена Тереза, която той обожаваше, се беше превърнала в... Майкъл се страхуваше дори да мисли.
Дали да не звънне по телефона?! Но на кого?! И то преди зазоряване още?! Ще го помислят за луд, дори най-близките му приятели. Кой знае колко щяха да се шегуват с него. Опита се да заспи, но нямаше начин. Беше невъзможно. Отново пробва да спусне ръка по двете топли пипала, но не посмя. Ами ако ги събуди?! Ами ако се увият в него и го удушат?! Ами ако се окаже, че не са две, а три?! Четири?! Пет?!
Майкъл реши да стане възможно най-бавно и внимателно и да напусне жилището. Ще си събере дрехите набързо и ще се разкара от този прокълнат апартамент!
Докато обмисляше различни планове за спасение от заплахата в леглото, Майкъл усети, че пипалата се размърдаха. Той спря да диша. Застина, все едно, че беше лежал два дни във фризера.
– Какво правиш, Майки? – попита сънено Тереза, докато бавно се надигаше от другия край на леглото.
– Ами... не мога да заспя. А ти... къде си? – едва попита Майкъл, осъзнавайки какъв идиот е.
– Е, как къде съм, скъпи? Тук съм. Много започна да хъркаш и затова се завъртях. Да не хъркаш в ухото ми.
– Аха – прошепна Майкъл, разбирайки, че жена му просто е легнала наобратно до него. И че това не са пипала, а нейните прекрасни крака.
Янчо Янчев 2010