автор: mi_me_to

На Ж.

Земя чертая по кожата ти,
обетована е,
защото
полюсите й са разликите в съня ни.
На приликите се събуждаме -
за още земя и още разлики.
Скицирам танца на устните ти,
за мост над там където -
съм никъде.
Изгубена в контура на съня ти,
надежда.
Корени нямам да стъпя,
крила да излетя.
Мотая се из теб, и си правя карта -
наопаки обърната -
от слънчеви петна
и конец от скъсано хвърчило.
Там ми се пръсват нишките,
по измеренията за любов,
защото съм формата на очите ти
и съдържанието в тях.
Попивам с капки -
горещата ти кожа
е обетована земя.
Чертая в теб лабиринта на времето,
напук на пясъчни часовници,
тиктака мига,
от миглите ми растат небета
които ще ни скрият,
от дъжда самотник.
Отведи ме по онзи контур на устните ти -
където е сладък живота,
където живота е утрин.