На krasavitsa
Така обичам твоите ръце
когато ми усетят сетивата,
така безмълвно моля се дано
да бъдеш в моя път
и по-нататък.
Да мога да разказвам как звезди
от моите звезди си разпознала,
да мога да усещам не преди,
а утре как света ми
си разбрала.
И тъй ме разпокъса на мечти,
и толкова далеч ме изповяда,
че втурнах се да видя как валиш
и колко от дъжда
ще ти присяда.
И вече съм разбрал, че много дни
във нощи са преливали за мене.
Когато си мълчала - със сълзи
ръцете ми си топлила
ранени.
Аз искам да сънувам твоя сън,
а моят да те буди от очакване,
да бъдеш като сбъдната отвън,
а вътре - разтопена
да проплакваш.
И тъй като открих кога мълчиш
и строга как успяваш да обичаш,
навеждам се и днес - да ми простиш
и се изправям –
пак да ме разсичаш.