автор: Narwal

След изписването си от болницата Юлиян бе пуснат в почивки у дома и след това си ползва и отпуска. След завръщането си в дивизиона отнова бе привикан в Щаба на ВМС, където началникът на отдел ВКР му предложи два варианта – да бъде уволнен по разпореждане или сам да си подаде молбата за напускане на въоръжените сили.
При втория вариант му обещаваха да не му правят спънки за пътуване с корабите на БМФ, като разбира се първите пет години ще му бъде разрешено да плава само в района на Черно море. Юлиян избра втория вариант и напусна военната служба.
Минаха години и настъпиха историческите промени на 10.11.1989г. Юлиян вече свободно можеше да пътува като сменя фирмите корабособственици. Като премина през всички задължителни степени през 2000 година придоби сертификат за правоспособност “Капитан далечно плаване”.
През това време се случиха много събития. Почина баща му доста млад поради сърдечна недостатъчност. Брат му се върна от Германия през 1992г. И годините минаваха и минаваха.
Дълго време Юлиян се мъчи да намери данни за своя арест. Никъде нямаше нищо написано, нищо запазено и което беше най-обидно – НИЩО НЕ СЕ ПОМНЕШЕ. В болницата лекарите му обясниха, че донесли някакви морски офицери, които разказали вече познатата история за “падането то мачта”. В дивизиона разказваха, че пристигнало “известие”, че е заминал на плаване като дублиращ щурман. Никой не говореше нито за зеления джип, нито за офицера от ВКР. В къщи също съобщили, че е на плаване и че по време на това плаване с Юлиян се е случил инцидент.
След промените Юлиян се опита да открие данни за себе си в архивите на Държавна сигурност, от където получи бележка, че никакви данни за “въпросното лице” не са открити. Опита се да говори с дежурния офицер по време на получаването на неприятната вест, но се оказа, че човекът е починал. Бог да го прости!
В един хубав ден след промените дивизионът празнуваше годишнина от основаването си. Юлиян се опите да говори със старите си колеги за злополучния си арест. Никой нищо не си спомняше.
Но един ден през месец февруари 2002 година се случи нещо необичайно.
Във Варна се появиха много фирми, които предлагаха работа на български моряци на кораби на чуждестранни корабособственици. Предложенията бяха доста примамливи и някои от тях дори се спазваха. Юлиян отиде да подаде документи в една фирма, предлагаща работа на кораби на немски компании. Красива млада служителка го покани да влезе и да седне на един стол в кабинета на мениджъра “човешки ресурси”.
След няколко минути в кабинета влезе невисок мъж, доста оплешевял с бирено шкембенце и ...........доста позната, позната до болка физиономия. Юлиян позна лицето на офицера ВКР, този същия със зеления джип. Впивайки сините си очи в неговите ясно му показа враждебните си намерения. Въпросният “мениджър” също го позна. И не му трябваше много време, за да ...........избере единствения възможен път – бягството. Хукна по коридора и надолу по лъскавото стълбище, а Юлиян не бягаше, направо летеше по петите му. Бягаха.........колкото могат. След това приятели и колеги му разправяха, че са били страхотно комична гледка двама “дърти” мъже да се гонят като лапищаци, но в този момент Юлиян не можеше да мисли за нищо друго, а само за ..........отмъщение. Нещо го бе стиснало за гърлото. Излизайки от сградата на офиса преследвача настигна “жертвата” си до една прясно изкопана градинка , с един скок се метна на гърба му и заби главата му в рохкавата пръст. В същия миг усети силните ръце на двама полицаи, които го хващат за ръцете, но такава мощ бе заля Юлиян, че полицаите бяха безсилни го спрат. Той изви главата на нещастника и започна да натиква пръст в устата му и викаше:
- Яж! Яж мръснико! Това ще ядеш! Трябваше да стреляш тогава! Трябваше да стреляш, мръсник такъв! Знаех си, че ще те намеря.
Накрая обаче полицаите победиха. Извиха му ръцете и му сложиха белезници. Жертвата се изправи на крака и започна да плюе пръстта без да казва нищо. Полицаите отведоха Юлиян окръжното управление на МВР, но след два часа го освободиха. Жертвата не беше писал оплакване и дори казал, че няма да прави такова. Обяснението било “битов скандал” и самият той без да иска е предизвикал потърпевшия с думи.
След няколко дни Юлиян отново отиде в офиса на фирмата и се срещна с въпросния “мениджър”. Беше приет доста любезно, което изуми всички. Мениджърът предложи кафе, уиски с лед, цигари бял “Rothmans” и се показа като изключително любезен домакин. Отпрати секретарката си и застана пред Юлиян. След като си размениха няколко думи по въпроса за ареста мениджърът каза, че е бил само дребна риба и представа си нямал, че с него ще отнесат толкова “нечовешки”.
- Аз сега съм съвсем нов човек – каза той – Първи си хвърлих книжката в огъня запален от партийни членски книжки в морската градина. Бях активист на СДС. Ходех по митинги. Но СДС-то излязоха много ненадеждни хора. Крадяха гьоз-гьоре, какво ли не си позволяваха. Сега подкрепям Негово Величество Симеон ІІ. Смятам, че само той може да оправи България. А аз както виждаш захванал съм се с частен бизнес. Не е лесно. Но какво да се прави?! Трябва се работи! Синът ми е в Харвард – студент. Дъщеря ми е омъжена в Германия. Живее и работи там. А аз тук изкарвам колкото да попълням пенсията. Нали знаеш онзи Луджев,....веднага като стана министър на Отбраната и ни изпоизволни. Та така я карам. Много е тежко!

пп. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.