автор: Marlou

За строежа, за строежа
тръгвам аз без грам надежда.
Във два като поема поста,
до зори съм сам с комари гости.
От тези гости съм със рани,
постоянно на алергозани.
Майката ми се е...ва
в тази ши...на държава.
Не живеем, а стареем,
не се храним, а пълнеем.
Не работим, а се трудим -
ние сме напълно луди.
И къщата ти да гори,
комшията не го боли.
Неговата нали е цяла,
а че твойта изгоряла...
На море дали ще ходим,
Боже - питат идиоти
на службица във телевизия.
Що гъ...ве са тия лизали.
Заслужили сме си съдбата,
щом не увира ни главата.
Докато не сме единни,
ще ни тъпче всеки, който мине.