автор: atima_viva

Този тип /от мъжете, самотни до смърт/
вечер сам е. И сам си говори.
Няма работа. Връща се. Толкова пъти,
няма даже с кого да поспори.

По обяд му се мръква след купата боб
и си ляга в леглото голямо.
Спи безкрайно, до тъмен потоп.
Не заспи ли - денят му е яма.

Има майка, диван и цветя на перваза,
но в душата му - дива коприва.
Някой вчера отново му каза:
„Не намери ли някоя, да ти отива?”

Сутрин сам си изпива кафето.
На терасата. В барче не ходи.
Саможив и разведен. Опитал сефтето.
След несгодите - нови несгоди.

Без жена. Без деца. Има малко пари.
Със приятели - всички семейни.
Празен куфар с издути страни -
празна форма, в която да зейне.