автор: atima_viva

Търкаля се огромен портокал
и сок по устните ми спуска.
По мързеливия асфалт
прахът е тих като милувка.
Не срещнах вятъра си млад,
но утре пак ще го подиря.
В гориста сянка да е спрял -
гора съм. И с листо ще свиря.
Не виждам край и се дивя.
На праг съм. И в началото на юни.
Търкалям лято - портокал,
узрял до смях край диви дюни.