автор: Hunterszone

Мухите пируват над ледния труп
и сякаш трупът отговаря в закана:
,,Ето, че вече настана часът,
eто дошъл е часът да въстана!’’

,,Жив е той, жив е, там на балкана...’’

Катранът пак капе от ледната гръд,
зарази и смърт са пропили титана.
Ето, че идва, да идва мигът,
във който душите ще викнат ,,Осана!’’

,,Върхът отговори с други вик – ура!’’

В стари и нови завети, жития,
скрити отчасти във сенките бледни,
плахо...враждебно надничат лица –
Яхве, Аллах, Христос и поредни.

,,Бог гледаше отгоре тих, невъзмутим.’’

А мухите са техни покорни слуги,
може би тленното всъщност е свято.
Ала то чезне в правдивия ад,
в реките от кръв и реките от злато.

,,Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!’’

Срещна ме стар, позабравен познат,
той ярко блестеше, аз славно умирах.
Каза: ,,Злочеста е твойта съдба.’’
Отговорих: ,,Не аз я избирах’’

,,Дий, краста, дий!’’

Цивилизацията, братко, тя ни избра.
Да носим прогреса, живота да славим.
Как ли ще можем, братко, не знам
тез’ гърла още с надежди да храним.

Да захвърлим величието тленно в прахта,
да удавим стремежа към власт и богатство,
да останем без дрехи, с изпити лица.
Скромността е идеал, бедността – вечно братство.