Благоденстваше август
с блестящо лице
е
черковният двор
шарен-преславен
чемширен и бавен
Отхапваше лакомо жегата
цветни залци
от моята сянка
повей-салкъм
грешна стъпка-вина
в безизходна прохлада
дали някой видя
как на плочника вън
стопанинът сяда
... и без нищо си тръгна вечерникът
само гласа на момчетата
с белите ризи отнесе -
бяло семе за милост
живот и Успение