автор: atima_viva

Той времето дали си изживя?
По - често почна да си спомня.
Щом лентата обратно завъртя -
отчайващо е. Пукната е стомната.
Все още вижда, хрипкаво слухти
и чува до последно децибела
на плахо - разтопените следи...
Не той, а сянка се е свела.
Събира мъдрост - собствена цена,
какво ли струва - хвърлена монета.
Фучи живот на бесни колела
край неговите бавни колелета.
Не иска нищо. Вече не върви
стени и бариери да разбива.
Косач е кротък - времето коси.
Оскъдната му есен си отива.