автор: ulianka

Години чертах осова линия - изправях я,боядисвах я в бяло.
Разтоварвах,товарех небето си с облаци и по него бури рисувах.
Изпращах,завръщах огньове,овъглили трева под мен на жарава.
От плитко измислях дълбоко - гмурках се и се научих да плувам.

Превалявах,гърмях - бях лоша прогноза.Бях пожар.Бях виЕлична.
Кръщавах се ту в мътна вода,ту в бистра/в такава,каквато извира/.
Събирах си празници - стана ми хоби,да не съм тиха и делнична.
И ми писна от търсене/на теб и на себе си/,и от днес се намирам.

Разчиствам небето за после,плета въжена стълба от спомени.
От години.Но аха да се качвам по нея и ме дърпат да слизам.
Казват ми също,че рано било да скъсам със земните корени.
Извалях се дъждовна,градушкова.Между земя и небе съм - наблизо.