Когато пак се срещна със Сияйния,
ще бъда грешна - чернила и чернена,
потисната от Неговата святост,
първична, изхабена и изнервена.
Ще бъда вече много по-различна,
от тази, дето някога е пратил,
да се роди, за щастие на всички,
които със любов са я очаквали.
Ще съм една от Неговите пешки,
създадени "по образ и подобие".
Но вследствие на много груби грешки,
обремененост в гени или зодия -
загубила божественото сходство
и глупаво живота пропиляла.
В душевен план - едно от тез уродства,
изхвърляни директно във канала.
Дори не знам какво ли ще Му кажа,
при свършен факт, че гушнала съм китката.
Нали не бях от тези, дето приживе
за Рая си опичат питката...
Но нека надалеч от мен останат
чертите на порочното ми его.
Аз пак ще се прераждам и ще страдам,
докато стана чиста, като Него.
1987г
/Бъдете великодушни, писано е на 18 години.:)/