автор: RockAround_theCock

Здравей, адаш,
ти – как си? Как я караш?
Надявам се, поне да си добре.
Дано си здрав – мандата да изкараш.
Ела дори на гости – на море.

Сега е пролет. Малко е студено,
но чакам от жената вест – от юг.
Децата са на запад. Нямат време
за мен... И там е криза. Аз съм тук,
в страната на обезверени хора,
щастливи мутри и фалшив елит.
С кого ли бих могъл да си говоря?
Отдавна, на лъжливи думи – сит!

И – нямам думи! И надежди – малко!
И пенсийка – „по болест”! Срам – не срам,
ще ми я вземат, май?... Не ми е жалко!
Дори си мислех – сам да им я дам,
но не успявам. Много бързо харча –
за ток, за парно... Даже – за храна!
И като лукс, от който ми нагарча,
през зимата – за топлата вода.

Не знам какво ми става – превъртях ли?
По улиците – като на война!
От мутри нямам вече страх, че с тях ли,
без тях ли – все е същите... лайна!
Крадци, убийци... Всичко – производно
на пъстър и безсрамен парламент,
забогатял от мъката народна,
от съвест и морал – съвсем скопен!

Народът озлобя! И псува царя...
А той, “Избранник Божий”, бе готов
за дни броени – в Рая да ни вкара!
Но – взе горите и – „Good bye, my love!…”

Животът ми, адаш - не е за питане!
Отдавна вече – нямам накъде...
А пиша ти, адаш, за да те питам:
Ти, Господ ли си, бе адаш?
Или – “менте”?!


Б.Б.
2010-09-04