Времето -
пясъчна струя,
изтича между пръстите
и затрупва острия писък
на спомена.
Избеляват зеници,
избледняват устни -
в огледалото остава
въздушен контур
на някакъв образ.
Детството -
дървено, цветно кубче
се търкаля
някъде в сънищата.
Младостта -
силна и дръзка
предизвиква електросблъсъци.
Старостта -
невидим товар,
труден и мъдър,
отстъпва.
Животът е крехко понятие -
като огледално отражение
в отворен прозорец.
И все някой
ще забрави вратата -
ще стане течение...