автор: RockAround_theCock

(duende на "Монолог
на Многострадалната Геновева” )


Аз съм “Изворът на Белоногата”,
ала – мъжки... Значи – Белоног!
Нищо, че мъже – нозете рядко мият...
Но ако решат да се подмият
е голяма смрад!... До изнемог!

Трудно си е – “извор” да си!.. Но – съдба...
“Мъжки извор”!... Няма как да скрия,
случва ми се – нежни устенцА,
с много “кандърми” и чувства... И – борба!
Лапнали чучура – да ме пият...

Страстно-поетични, тези “кандърми”,
внаги започват с:
“...айди – да гу лапниш!...”
отговори – разни... от: “... дали – були?”
до: “Какъф тий мръсен – ти, куга гу ми?...”
и логично идва:
“...айди ма!... Да зяпниш...”

Мене ако питат – има много страх;
много – риск... и може – накой да пострада!
Някой – все се фука:
“Глух, един е!... Бах!”...
Всичките са глухи!... Вече го разбрах –
правят се на глухи!... Ала жертви – падат!

Срещал съм такива – гледам го, един,
Беше му останал, ами... “нищо-нещо”;
беше му останал – “чуканче” на вид...
Изгорял горкия – от шофьорска грешка
и от Ками Сутри – вече инвалид!...

Пробвал се – в колата;
с мръсна газ – му лапала...
Но си бил карък... И – хакнал се в дърво!
Мацката, от удара – яко го отхапала!
Глътнала го, даже!... После?... Ми – какво...
Мацката е върла вегетарианка!...
А пък той пикае – “клекнало”... Горкия –
мрази всичко френско... От омраза – пие!...
… … …
И – цветя оставя... До едно дърво!...


... ... ...
(ама много съм И ядосан... )