автор: Demyana_A

“На нищо аз не се надявам,
от нищо аз не се боя”:
това не си го пожелавам,
надгробен надпис е това.
Аз искам в оня сън,
във който съм ламята,
при мене да остане
ябълката златна.
Ако съдбата сбърка нещо пак,
то нека аз не схвана новината
и глупостта на първата надежда
за злото спомена да изгори
със детска непохватност,
преди във мене той да се прихване.
Ако пък ме погълне гладна
сърдечна пустота и отчаяние,
в търбуха й накрая да намеря
една лоза, една морава мека
и те да ми отнемат паметта
за всяка грешка и тъга.

Накрая, за капак и дъно,
остана ми това –
не всичко е любов,
но без любов не може,
затуй ще я раздавам безогледно
и на ответна щедра дажба
съвсем нескромно се надявам!