автор: atima_viva

Да си подредя мислите, дома, гардероба,
с хладна вода да полея цветята
на терасата, в късна доба.
Праха наслоен да избърша, тъй както се трие умора.
Ако всичко това свърша,
минавам към точка втора.
Там чака друга стряха – тайнствена, втора къща,
в която сама оставам и най-често среднощ се връщам.
Въздухът там - друг е и винаги ми е чисто.
Таванът стига небето и винаги някак е близко.
Там тишината е мека и ласкаво ми говори,
пише моите стихове и никога с мене не спори.
Себе си там намирам, възкръсвам в нова кожа.
Мой свят.
Докато го има, няма причина да се тревожа.