автор: atima_viva

И след шестия месец боли.
И след помена. С двете ракии.
Моят татко. Небето гори.
Гасне нощем в бокал на светии.
Как те няма? След тебе вървя.
И говоря - на тебе приличам.
Тук си с мен.Няма мъртва следа.
Щом съм аз и смъртта е отричане.
Няма сън.Има ясно небе.
И пътека.При тебе отива.
Всеки сън я отваря .Дете
всеки път съм.И бяла.И скитам.
Като пита от нощно тесто
е луната до кръг прояснена.
И раздадох, и пихме вино.
До живот . До луна приземена.
Тази релса, която вървя -
е едната. За друга не питам.
Тя е горе ,на друг светофар.
Двете само насън се преплитат.