автор: Blaze

Като две последни капки
върху есенно листо
съдбата ни събра случайно.

По него спускаме се бързо,
а пък то подсказва ми
че съм те виждал и преди.

Но толко бързо стигаме
до края на листото
и за уговорки няма време..

Гледаш ме.
Гледам те.
И се опитваме
да се запомним.

А докато падаме,
си мисля:

Дали ще се познаем
и в утрешния дъжд?

Blaze